сетя се

вж. сещам се

* * *

сѐтя се,

сѐщам се възвр. гл.

1. think (за of), it occurs to me, it comes into/it crosses my mind; сетих се, че it struck me that; it dawned on me that;

2. (отгатвам) guess right; всеки може да се сети it is anybody’s guess; ей сега ще се сетя I have it on the tip of my tongue; сетѝ се! guess! сѐти се quite right; \сетя се за причината на guess the cause of/the reason for;

3. (спомням си) remember, think of; • тебе думам дъще, сещай се снахо take a gentle hint.